Стратегия за активна защита на природната среда от замърсяване с нефт в Одеска област
Географското положение и особеностите на транспортната инфраструктура на Одеска област са обусловили интензивното развитие в този регион на предприятията от комплекса за претоварване и рафиниране на нефт. В същото време функционирането му следва да бъде хармонизирано с решаването на задачите за запазване на уникалния рекреационен потенциал на северозападната част на Черноморския регион, което изисква разработването и прилагането на регионално и държавно ниво на комплекс от мерки за опазване на природата, адекватни по своя мащаб на антропогенното въздействие върху природните екосистеми.
През последното десетилетие научните колективи от региона (Одеският национален университет „И. И. Мечников“, Украинският център по морска екология, Южният научно-изследователски и проектен институт на морския флот, Одеският филиал на Института по биология на южните морета на НАС на Украйна, АЕЦ „Еконад“, Центърът за морски изследвания и екологична безопасност на терминалите на НАС на Украйна) събраха значителен обем информация в областта на мониторинга на нефтеното замърсяване и опазването на морската среда, разработиха и въведоха основно нови технологии за почистване
Важен компонент на дейностите е стратегията за активна защита на околната среда от замърсяване с нефт, която се прилага в Одеска област и която се основава на мониторинг на природната среда и източниците на нейното замърсяване, превенция и прилагане на ефективни методи за ликвидиране на замърсяването на въздуха, почвата и водната среда с нефтопродукти чрез използване на съвременни биотехнологии.
Понастоящем в Одеска област функционира най-големият в страната комплекс за претоварване на нефт с товарооборот над 3 млн. тона годишно, който включва нефтеното пристанище на Одеското търговско морско пристанище, ЗАО „Синтез ойл“, АО „Ексимнефтепродукт“, АО „Одеснефтепродукт“ и главните нефтопроводи „Днепър“ на АО „Укртранснефт“.
Увеличаването на обема на превоза на нефт през следващите няколко години ще бъде постигнато чрез пускането в експлоатация на нефтения терминал „Пивденний“ в пристанище Южни с проектен капацитет от 40 милиона тона годишно, който може да обработва танкери с дедуейт 80 000 тона. От 1998 г. функционира реконструираната станция за пречистване на баластни води в Одеското търговско пристанище с капацитет до 100 хил. м3 нефтосъдържащи корабни води на ден. Въпреки прилагането на мерките за опазване на околната среда, дейността на тези предприятия води до замърсяване на природната среда с нефтопродукти.
За потенциални източници на замърсяване с нефтопродукти се считат и осем морски и речни пристанища в Одеска област (Южни, Одеса, Иличевск (търговско морско пристанище и рибно пристанище), Белгород-Днистровски, Уст-Дунайски, Измаилски и Ренийски).
За да се гарантира екологичната безопасност в Одеска област, е създадена многостепенна държавна система за контрол на природната среда. Държавната инспекция за опазване на околната среда на Черно море (7) упражнява държавен контрол върху спазването на екологичното законодателство и екологичната безопасност в крайбрежната ивица на сушата, морските териториални води, морската икономическа зона, континенталния шелф на Украйна и морските устия. През 1995 г., в съответствие с Решение № 198 на Министерския съвет от 20.03.95 г. „За осъществяване на екологичен контрол на граничните пунктове“, е създадена Служба за екологичен контрол на границата; в нейните задължения влиза и разследването на замърсяването на морето от наземни съоръжения, кораби и други плавателни съдове. Спазването на законодателството в областта на околната среда на територията на Одеска област, включително в сферата на опазването на околната среда от замърсяване, се контролира и от Държавния департамент по екология и природни ресурси.
През 2000 г. в Одеса е създаден Морски регионален координационен център на Държавната служба за търсене и спасяване на водни обекти на Украйна към Министерството на извънредните ситуации на Украйна. Основните дейности на този център включват координиране и подпомагане на дейностите по ликвидиране на нефтени разливи в Черно море. През 2002 г. центърът провежда учение за ликвидиране на нефтени разливи в северозападната част на Черно море с участието на водещи експерти от региона, включително специалисти от АЕЦ „Еконад“.
Предотвратяването на евентуално замърсяване на природната среда с нефтопродукти се постига до голяма степен чрез екологичната експертиза на проектите за нефтопреработващи и нефтопретоварни комплекси, която се извършва от Държавната инспекция за защита на Черно море и Държавния департамент по екология и природни ресурси в Одеска област.
Интензификацията на корабоплаването в северозападната част на Черно море и развитието на комплекса за пренос на нефт превръщат защитата на морските екосистеми от замърсяване с нефт в приоритетна екологична задача за Одеска област. Проблемите на опазването на Черно море от замърсяване имат до голяма степен международен характер, поради което тяхното решаване се регламентира не само от украинските законодателни актове, но и от редица международни конвенции и споразумения (MARPOL 73/78, „Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море“ и др.)
Фоновото замърсяване с нефт в северозападната част на Черно море се генерира главно от реките Дунав, Днестър, Южен Буг и Днепър и от крайбрежни източници, включително битови, дренажни и дъждовни води. Годишно около 137 млн. м3 нормативно пречистени и непречистени отпадъчни води се заустват в крайбрежните морски зони на Одеска област, като делът на последните намалява от 55,9 млн. м3 на 0,2 млн. м3 до 1998 г. (7). Въпреки подобряването на пречистването на битовите и промишлените води в канализационните системи „Северная“ (съдържание на NP 1,63-4,56 mg/dm3 ) и „Южная“ (съдържание на NP 0,54-2,64 mg/dm3 ), заедно с техните отпадни води годишно във водната среда попадат около 6 t нефтопродукти. Значителни източници на замърсяване на морските води са и дренажните и дъждовните води, чието общо дневно количество само в района на градския плаж в Одеса възлиза на ~ 54 хил. м3 , като концентрацията на нефтопродукти в различните ями варира от 0,05 до 1,57 mg/dm3 (3).
Благодарение на усилията на контролните органи и прилагането на комплекса от природозащитни мерки в пристанищата, през последните години е регистрирано известно намаляване на съдържанието на нефтопродукти в повърхностния воден слой на Одеския залив от 2 – 10 МДК в края на 80-те години до МДК в края на 90-те години (7).
В същото време замърсяването на северозападната част на морето с нефтопродукти, идващи с речните води от други региони на Украйна и чужди държави, изисква решаването на този проблем на национално ниво. В същото време интензивното корабоплаване в северозападната част на Черно море и увеличените обеми на транспортиране на нефт създават потенциална опасност от големи аварийни разливи на нефтопродукти както в акваториите на пристанищата, така и в открито море. През последните 15 години Одеският регион вече няколко пъти е ставал свидетел на доста мащабни разливи на нефт, например през август 1990 г. от италианския танкер „Guimalaya Secundo“.
Най-честите технологични разливи на нефтопродукти се извършват в пристанищните води. Така само през юли 2003 г. Държавната инспекция за опазване на Черно море е регистрирала три такива случая: на 18 и 20 юли нефтопродукти са били разлети от PANOS (Кипър), а на 29 юли – от CERIGO (Малта). По време на такива разливи е по-лесно да се идентифицират виновниците и замърсяването с нефт може да бъде отстранено в кратък срок от пристанищните служби. Въз основа на Правилата за провеждане на дейности по почистване на замърсени водни площи в пристанищата (8) всички пристанища са разработили свои собствени планове за действие при нефтени разливи (ПДН), включително с включване на нови биотехнологични методи.
Като основни превантивни мерки и средства за отстраняване на нефтеното замърсяване на морската вода се използват бонови заграждения. Използването на бонови заграждения с последващо събиране на нефтопродуктите с нефтосъбирачи позволява да се съберат до 80-90 % от разлетите нефтопродукти в пристанищните води, но не гарантира пълно отстраняване на замърсяването. Ефективността на блокирането на замърсяването с нефт може да се повиши чрез прилагането на специални сорбиращи бонови заграждения, способни да сорбират нефтени продукти. Конструкции от такъв тип са биосорбционните бонови заграждения USVR-1, Multi-S (Русия), както и местните бонови заграждения Ekonad, разработени от научно-производственото предприятие Ekonad, които бяха успешно изпитани по време на съвместните двустранни международни командно-щабни учения на украинско-полската работна група за ликвидиране на аварийни замърсявания на граничните води Mostiska-Strazhava 2002.
Различни полимерни и органични сорбенти бяха широко използвани за събиране на нефтопродукти от повърхността на водата или за тяхното блокиране и сорбиране при замърсяване на почвата: „Пит-Сорб“ (Канада), „Фин-Сорб“ (Великобритания), „Елкосорб“ (Финландия), „Мукат-4“ и „Лесорб“ (Беларус), „Сорбоил“ (Русия). В Украйна промишлени количества сорбенти се произвеждат от „Zhemchug“. Всички тези сорбенти притежават висока маслена вместимост (4 – 10 g/g) и хидрофобност.
През последните години е създадено ново поколение нефтени сорбенти със сорбционна и деструктивна активност спрямо широк спектър от нефтени продукти. Например, за ликвидиране на нефтени разливи и биоремедиация на замърсена почва в Одеска област на базата на НПП „Еконад“ в промишлен мащаб се произвеждат бактериален препарат „Еконад“, течна култура от бактерии-деструктори на нефтопродукти и биосорбционни бонове „Еконад“. Понастоящем всички големи пристанища в Украйна разполагат с неизчерпаем запас от „Еконадин“.
„Екондинът е кафяв прах, диспергиран или с влакнести включвания, плаващ, хидрофобен. Продуктът се основава на бактерии, разрушаващи петролни въглеводороди, имобилизирани по специална технология върху органичен субстрат – торф. Той е екологично чист, нетоксичен и без мирис. Препаратът е защитен с патенти (9, 10, 11). Първичната сорбция на нефтени въглеводороди от препарата е съпроводена от биокаталитична трансформация с последващо разграждане на нефтеното замърсяване в естествени условия. Естествената нефтоокисляваща микрофлора на природната среда не се потиска, а се активира. Механизмът на действие на препарата по време на третиране на почви и води се състои не само в биохимично разрушаване на нефта и нефтените продукти от високоактивни бактерии, но и в активиране на естествените микробни биоценози чрез продукти на метаболизма.
Използването на биотехнологиите с използването на препарата „Еконадин“ в арсенала от средства за бързо реагиране за ликвидиране на нефтеното замърсяване на водата и почвата позволява:
- блокиране на замърсяването възможно най-скоро и предотвратяване на разпространението му
- елиминиране на замърсяването с минимални щети за околната среда
осигуряват по-нататъшно продължително действие за възстановяване на естествената биоценоза с включване и стимулиране на самопречистващите се механизми. Биосорбционните стрели „Econad“, защитени с патент (12), са изработени под формата на отделни секции, които се сглобяват на ленти с дължина до 20 – 50 м. Стрелата може да бъде напълнена с „Econadin“; сорбенти, обработени със суспензия от микроорганизми, разрушаващи въглеводородите на нефта и други биорезистентни замърсители; сорбенти, обработени с хранителни вещества за стимулиране на местната нефтоокислителна микрофлора; необработени сорбенти.
Биосорбционните бонове на Econad са предназначени за:
- поддържане на чистотата на водната среда на местата, където има вероятност да се появят петролни филми (с превантивна цел в районите на петролни находища, петролни терминали, пристанищни кейове и корабостроителници и т.н.);
- локализиране и събиране на петрол в случаи на малки (фокални) разливи върху всякакви повърхности;
- локализиране и събиране на петрол в плитки води (най-предпочитаният метод);
защита на крайбрежието от замърсяване с петрол.
Разработените биотехнологии, използващи тези средства за защита от нефтено замърсяване, се използват успешно в морската индустрия (търговските пристанища на Одеса, Южни, Иличевск и др.) и в нефтената и газовата промишленост.Гореспоменатите биотехнологии с използване на горепосочените средства за защита от нефтено замърсяване са успешно прилагани в предприятията на морския комплекс (морските търговски пристанища Одеса, Южни, Иличевск и др.), в предприятията на нефтогазовия комплекс (Укртранснефт, Дружба, Прикарпаттранснефтепродукт, Полтавагаздойча, Шебелинкагазпром и др.Министерството на горивата и енергетиката на Украйна е основният производител на горива и енергия (Одески пристанищен завод, ЛУКОР (Калуш), Каргил (Донецк), ЗАО „Одеса“, Кременчугска топлоелектрическа централа и други).
Важно място в комплекса от мерки за предотвратяване на замърсяването с нефт заема инвентаризацията на всички обекти, които са източници на замърсяване на околната среда във всяко предприятие, и разработването на индивидуални инструкции за събиране и изхвърляне на нефтопродукти за всеки от тях. Такава работа е извършена от АЕЦ „Еконад“ за пристанищните съоръжения на пристанище „Южни“.
Определен кръг от екологични проблеми е свързан с разширяването на мрежата от петролни бази и бензиностанции в региона. Разливът на бензин при зареждане на превозни средства води до замърсяване на атмосферата и до натрупване на нефтени продукти в почвата около бензиностанциите. Освен това нарастващият обем на автомобилния транспорт на бензин и дизелово гориво с автоцистерни увеличава риска от разливи по време на транспортирането. За такива случаи следва да се разработят подходящи PLASS. Проблемите на територията и рекултивацията на бензиностанциите вече са методически решени, но технологиите, разработени от АЕЦ „Еконад“, досега са прилагани само на бензиностанции в Санкт Петербург.
Създаването на затворени системи за водоснабдяване със собствени пречиствателни съоръжения в петролните рафинерии и съоръженията на сушата (Sintez Oil, Lukoil Oil Refinery CJSC, Yuzhny Port) допринася значително за намаляване на замърсяването на природната среда с петролни продукти.
Основните насоки за намаляване на замърсяването на околната среда в Одеска област остават:
Осигуряване на ефективен мониторинг на обектите, които са потенциални източници на замърсяване на природната среда; създаване на всички обекти на необходимите материално-технически резерви за ликвидиране на аварийни разливи на нефтопродукти, включително на неотменим авариен запас от сорбенти, включително такива с биологична активност;
решаване на проблема с пречистването на дъждовните и дренажните води, постъпващи в акваторията на Одеския залив; широко въвеждане на съвременни биотехнологии за пречистване на водите и биоремедиация на почвите от замърсяване с нефт. Всички тези направления остават в по-голяма или по-малка степен актуални и за други индустриално развити региони на Украйна.